B.R.A.V.I.N.G. TRUST
По Брене Браун
Повечето хора считат, че за изграждането на доверие са необходими големи жестове. Трудни моменти, в които ние да се проявим като хората, на които може да се разчита, хората, които „ще спасят положението“.
Изследванията на доверието обаче показват нещо съвсем различно.
Когато биват попитани – „Защо точно на този човек имаш доверие? Какво те кара да чувстваш, че можеш да му се довериш?“, хората изтъкват съвсем – на пръв поглед – малки и незначителни фактори и жестове… Например:
- Това, че знае имената на децата ми и помни, че синът ми има състезание в петък… попита ме как е минало.
- Това, че усети моето колебание при поемането на новия проект и ме попита дали наистина искам да работя по него.
- Това, че когато споделих, че съпругата ми има проблеми на работа, ми предложи да си взема няколко дни отпуск.
Лидерството ни се определя от малките неща, които правим всеки ден.
В модела за изграждане на доверие – BRAVING – на Брене Браун виждаме конкретните компоненти, които изграждат доверието, според нейните дългогодишни изследвания на темата. Тук те са представени в лидерски контекст – какво можем и следва да правим, ако искаме да вдъхваме доверие – но са абсолютно приложими и в личен план.
Същите тези компоненти определят и ние на кого бихме имали доверие и на кого – не.
Докато преминаваш през следващите редове, задавай си въпроса – кои хора в живота ти демонстрират такова поведение (съзнателно или не) и как това те кара да се чувстваш? И обратното – хората, които не демонстрират това поведение или нарушават тези принципи – как идва при теб тяхното поведение? Усещаш ли, че можеш да разчиташ на тях?
Boundaries
При изграждането на доверие, основата, която трябва да положим, е да поставим ясни граници – да направим своите граници много ясни за другите и да ги отстояваме с поведението си. Да бъдем принципни в това и да използваме същия подход независимо от човека срещу нас. Това не означава да не сме гъвкави, разбира се, но ако приемем, че нарушаваме даден принцип или въвеждаме нов, важно е хората да разбират за това, както и причините за нашето решение, за да можем да изглеждаме надеждни в техните очи.
Важно е, разбира се, и обратното. Да уважаваме и спазваме границите на другия човек. Да не преминаваме отвъд тях, дори ако човекът не е склонен да ги отстоява за себе си. Да не се възползваме от временна слабост или неуменията му за справяне с дадена ситуация. Да сме бдителни и да следим за тихите сигнали, които ни показват кога да настояваме и кога е по-добре да дадем пространство на човека до нас.
Reliability
Да казваш това, което мислиш и да правиш това, което казваш. Ганди е казал, че това е щастието. А ние смятаме, че това е основна лидерска черта, която ни помага да изградим кръга на сигурност и да даваме изключителен пример за принципност, прозрачност и устойчивост.
Важно е също да си много открит по отношение на собствените си ограничения – с какво можеш да се ангажираш и с какво не можеш? Да се стараеш да не подвеждаш хората, като същевременно оставаш надежден. Това кара хората да се чувстват сигурни и в безопасност.
Accountability
С развитието на нашето лидерство ние разширяваме своето влияние. А с влиянието идва и отговорността. Как влияем на хората и на средата около нас? Какъв пример даваме?
Като лидери, а и като хора – ние правим грешки. Или дори да не ги наричаме грешки – дадени наши постъпки от перспективата на времето вече изглежда като да не са били най-доброто възможно решение. Важно е да сме съзнателни за това и да носим отговорност за действията и думите си.
Тук е и готовността да поискаме извинение и да се ангажираме с решенията на възникналите проблеми. Ключови думи – отговорност и ангажираност.
Vault
Да бъдем уважителни към историята на човека, към нещата, които споделят с нас. Да можем да гарантираме, че това, което е казано в наше присъствие, остава там – няма да го споделяме с трети лица и няма да го използваме в ущърб на човека срещу нас.
Integrity
Способността да избереш куража пред комфорта си. Да избереш да направиш правилното нещо, а не това, което ти се струва по-лесно, по-забавно, по-бързо. Да живееш ценностите и принципите си, а не просто да ги заяваваш.
Бъди пример за поведението, което очакваш и изискваш към себе си.
Non-judgement
Склонността да подхождаме към хората без осъждане и с готовност да ги подкрепим. Да сме толерантни към техните грешки и към „провалите“ им. Да сме способни да създадем атмосфера, в която хората да се чувстват уверени да потърсят помощ, без да се притесняват дали и как това ще се отрази на работата им и на кариерните им цели за развитие.
Като лидери, ние имаме право на това да не се справим. Да сгрешим или да не постигнем успехите, които се очакват от нас. Имаме право и да потърсим помощ. И именно чрез търсенето на помощ и ангажирането на хората ни с решенията на проблеми, с които не можем да се справим, ние демонстрираме култура на неосъждане и толерантност. Когато ние като лидери сме готови без страх да се покажем уязвими, това дава много ясен сигнал, че уязвимостта няма да бъда „наказвана“, а дори се насърчава.
Generosity
Да бъдем „щедри“ в предположенията си спрямо хората.
Когато някой не се справи с дадена задача, да не подхождаме със съмнение и критика, а да сме склонни да допуснем, че вероятно е бил силно мотивиран, но не е успял да намери най-подходящия подход или че е имало други обстоятелства, които не са зависели от него, но са определили изхода от ситуацията.
Когато някой закъснее, да не скачаме в нагласата, че е несериозен или безотговорен, а да сме склонни да предположим, че е бил възпрепятстван. Разбира се, това са само предположения и ние като лидери трябва да ги проверяваме и потвърждаваме. Но когато подходим с щедрост, нагласата ни е много повече готовност за изслушване и много по-малко критика.
Отваряме се за човека и сме готови да разберем неговата история – с емпатия и любопитство.
Брене Браун пояснява, че се е постарала да достигне до тези компоненти на доверието,
за да може да го направи по-мислимо и по-лесно за адресиране, за „поправяне“, когато нещо се счупи. Доверието е основно базирано на емоционалното ни преживяване. И много лесно можем да кажем за един човек – „аз на този му нямам доверие“, да му сложим етикет и да предречем по този начин изхода от нашите взаимоотношения. Когато обаче можем да осмислим компонентите на доверието, бихме могли да преценим какво точно ни притеснява, къде точно се „къса“ нашето доверие – може да е свързано с всички тези компоненти. Тогава е добре наистина да преосмислим дали изобщо има смисъл да инвестираме в това взаимоотношение. Често пъти обаче става въпрос за един-два компонента, които биха могли да се изговорят, обсъдят и да се вземат конкретни решения и ангажимент и от двете страни, за да се подобри дадено взаимоотношение.
Като лидери, тези компоненти ни дават възможност – освен да даваме – и да търсим конкретна обратна връзка за нас самите и да коригираме поведението си когато и където е необходимо.