Лидерство чрез свързване. Въпросите, които всички си задаваме

По статия на Карън Шафлър

В месеците след март 2020-та в световен мащаб, а и в България, масово компаниите преминаха в режим на дистанционна работа. Това беше и моментът, в който в екипа на Ликора разговорите се въртяха около няколко основни въпроса:

„Как можем да подкрепим лидерите и компаниите, с които работим, в тази ситуация? Какви умения са им най-необходими в този момент? Как могат лидерите и компаниите по най-добър начин да подкрепят хората си в този предизвикателен за много от тях момент?“

Отговорът беше изключително еднозначен и идваше постоянно през следващите месеци от водещи специалисти, които обичаме и следим. От Сюзан Дейвид през Дийпак Чопра, Брене Браун до Саймън Синек.

Емпатията.

Идеята за развиването на умението за емпатия допреди като че ли беше някак подритвана и изтласквана от други „по-настойчиви“ идеи – за управление на времето, лична ефективност, ефективна комуникация и др. И докато ние сме с пълното съзнание колко критични са тези умения за екипите и лидерите ни, с известен оптимизъм приехме събитията от миналата година, тъй като те ни върнаха фокуса към едни по-фини настройки на междуличностните отношения.

Емпатията, любопитството, откритите разговори, управлението на емоциите в комуникацията

– това са ключовите умения за лидера, който се стреми към изграждането на своя „кръг на сигурност“ (Саймън Синек). Създаването на пространството на доверие и сигурност в екипите и компаниите е абсолютно критично за тяхното благосъстояние. В това пространство продуктивността, мотивацията и резултатите се явяват естествени следствия, а не самоцел.

Днес, почти година по-късно, можем с удовлетворение и радост да споделим, че тези умения стават все по-търсени от нашите партньори и заедно развиваме практики, нагласи и умения, които способстват по-пълноценното свързване на хората в компаниите и носят със себе си повече лекота, удовлетворение, прозрачност и мотивация за работа.

В следващите редове ще представим един поглед върху емпатията, както и идеи за това как можем да я развиваме в себе си.

Какво е емпатията?

• Способността за емоционално и когнитивно съпреживяване на чувствата и мислите на другия.
• Емпатията е разбиране и уважение на онова, което другите преживяват. Тя се появява тогава, когато изчезнат всичките ни предположения и предразсъдъци, свързани с тях.

ЕМПАТИЯТА Е ДА БЪДЕМ СПОСОБНИ:

• Емоционално да се поставим на мястото на другите.
• Да приемем тяхната гледната точка, такава каквато е.
• Да ги приемем поне като равни, а понякога и дори по-важни от нас.

ЧЕТИРИТЕ ВЪПРОСА, КОИТО СИ ЗАДАВАМЕ ПОЧТИ ПОСТОЯННО

Според Мая Анджелоу има четири въпроса, които несъзнателно всички си задаваме един на друг почти през цялото време.

Тези въпроси рядко се задават на глас, както и много рядко получават своя вербален отговор. Това са негласни въпроси, тъй като са основно неосъзнавани. Но винаги получават отговор – или поне ние така интерпретираме поведението на хората около нас – като утвърдителен или отрицателен отговор на тези въпроси. В зависимост от отговорите, които получаваме чрез поведението на другите около нас, ние формираме и своето отношение спрямо тях и спрямо нашето взаимодействие. Същото е и с хората в екипа ни. Те негласно си задават същите тези въпроси и несъзнателно интерпретират нашето поведение като отговор „да“ или „не“, или липса на отговор, което обикновено се интерпретира като „не“.

Когато хората не получават утвърдителен отговор на тези въпроси или получат категорично „не“, те започват да се чувстват отчуждени и несвързани – с човека, екипа, компанията.

Ето и четирите въпроса:

1. Виждаш ли ме?
   (Do you see me?)
2. Важно ли е за теб, че съм тук?
   (Do you care that I’m here?)
3. Това, което съм, достатъчно добро ли е за теб? Или искаш да съм по-добър?
   (Am I enough for you, or do you need me to be better in some way?)
4. Мога ли да разбера, че съм ти важен, от начина, по който ме гледаш?
   (Can I tell that I’m special to you by the way that you look at me?)

Хората се чувстват истински забелязани, оценени, важни, когато устойчиво и постоянно отговаряме на тези въпроси утвърдително – било то вербално или не. Начинът, по който присъстваме, когато сме заедно, това, че показваме, че ги „виждаме“ и разчитаме.

Какво ни пречи да им отговорим утвърдително, дори ако наистина уважаваме човека?

• Мултитаскингът;
• Фокусът изцяло върху задачите и резултатите;
• Забързаното ежедневие;
• Разсейването – проверка на имейли, чатове, обаждания, докато сме в среща с човека;
• Липсата на присъствие и фокус – багажът, който носим със себе си;
• Некачественото слушане.

Какво можем да направим, за да покажем, че сме загрижени и „виждаме“ човека?

 Дай си ЕДНА СЕКУНДА време… 

Свързването не се постига в резултат от това колко време прекарваме с човека, а в резултат на качеството на нашето присъствие. 

Това е една от основните причини, поради които хората решават да последват даден лидер – защото той ги кара да се чувстват сигурни, важни и забелязани.

Не можем да покажем безусловното си внимание и уважение по никой друг начин, освен чрез присъствието си. А присъствието не изисква специални практики. То е осъзнато решение, което отнема точно една секунда – „ето, сега – в този момент – аз избирам да присъствам“.

Това обаче не е решение, което взимаме в понеделник сутрин и след това продължаваме със седмицата си. Това е избор, който трябва да правим по няколко пъти на ден, всеки ден.

Няма как да отговаряме утвърдително на тези въпроси, ако не присъстваме.

 Какво друго?

•  Преди да влезете в среща – дайте си време да „разтоварите раницата“, помислете какво ви пречи да присъствате тук и сега и решете какво да правите с този багаж. Можете временно да го „паркирате“ и да вземете решение в кой момент искате да се върнете към него.
• Уверете се, че телефони и други устройства няма да ви прекъсват по време на срещата с дадения човек. Ако очаквате важно обаждане или имейл – предупредете и си определете интервал, в който ще проверявате за новини, а не да е през цялото време.
• Дайте си ЕДНА СЕКУНДА време, за да погледнете човека. Буквално.
• Забележете го. Отчетете какво се случва с него.
• Вземете решение да присъствате ТУК и СЕГА.
• Задайте въпрос и след това слушайте за отговора.
• Не бързайте да отговорите, ако ви зададат въпрос. Задайте още уточняващи въпроси, за да сте сигурни, че отговорът ви е точен и адресира не само контента, но и контекста.

Поведение,
което възпрепятства емпатията 

• Съветване:
  “Мисля, че ти би трябвало да …”,
  “Как така още не си се сетил да …”
  

• Омаловажаване:
  “Това не е нищо в сравнение с това,
  което се случи на мен!”
  

• Поучаване:
  “Това може да се превърне в много добър урок за теб, ако …”
  

• Утешаване:
  “Вината не е в теб. Ти направи всичко, което можеше.”

• Разказване на истории:
  “Това ми напомня за времето, когато аз …”

• Приключване на въпроса:
  “Горе главата. Не се отчайвай толкова.”

• Съжаляване:
  “О, горкичката.”

• Фокус върху фактите:
  “И кога започна всичко това?”

• Коригиране:
  “Не, грешиш. Въобще не беше така.”