По материали от Мария Попова, Карол Дуек
Последиците от вярването, че интелигентността и личността могат да се развият, а не да бъдат статични качества, са забележителни.
Карол Дуек, автор на концепцията за нагласа за растеж, пише:
„В продължение на двадесет години моите изследвания показват, че възгледът, който възприемате за себе си, влияе дълбоко върху начина, по който водите живота си. Той може да определи дали ще станеш човекът, който искаш да бъдеш, и дали постигаш нещата, които цениш. Как става това? Как може простото вярване да има силата да трансформира вашата психология и в резултат на това живота ви?
Вярвайки, че вашите качества са като „издълбани в камък“ – фиксираното мислене – създава нуждата да се доказвате отново и отново. Ако имате само определено количество интелигентност, определени личностни качества и определен морален характер – е, тогава по-добре ще докажете, че имате здравословна доза от тях. Просто не бихте искали да изглеждате или да чувствате липса на тези най-основни ваши характеристики.
Нагласата за растеж се основава на убеждението, че основните ви качества са неща, които можете да развивате чрез усилията си.
Въпреки че хората могат да се различават по всякакви свои характеристики и умения – в първоначалните си таланти и склонности, интереси или темперамент – всеки може да се променя и да расте чрез учене и опит.
Вярват ли хората с този начин на мислене, че всеки с подходяща мотивация или образование може да стане Айнщайн или Бетховен? Не, но те вярват, че истинският потенциал на човек е неизвестен (и непознаваем); че е невъзможно да се предвиди какво може да се постигне с години страст, труд и постоянство.“
Окуражавайки и утвърждавайки нагласата за растеж у себе си и другите, ползите се изразяват в:
- Качествена промяна на взаимодействието помежду ни.
- Окуражаване на самостоятелността и взимането на решение – хората с нагласа за растеж не се страхуват да грешат и разбират, че грешките са необходимост по пътя към усъвършенстването.
- Насърчаване на различията и фокус върху силните страни.
- Създаване на атмосфера на взаимопомощ и колаборация за сметка на конкурентност и съперничество.
Толерансът към грешките и фокусът върху развитието на човека са основни предпоставки за изграждане на култура на доверие, в която хората имат мотивацията и ангажирността да стават по-добри в това, което правят.
Дуек цитира 143 изследвания върху креативността, които стигат до заключението, че черта номер едно в основата на творческите постижения е именно устойчивостта и постоянството в трудни ситуации, които са в основата на нагласата за растеж.
„Когато усвоиш дадена нагласа, ти получаваш достъп до цял един свят. Светът на фиксираната нагласа успехът е свързан с това да докажеш, че си умен и талантлив. Да утвърдиш и докажеш себе си. В света на нагласата за растеж успехът е свързан с това да се предизвикваш, да излизаш от зоната си на комфорт, да учиш нови неща, да развиваш себе си и другите.“
По отношение на другите, фиксираната нагласа се изразява в това:
- да вярваш, че са такива, каквито са и такива ще си останат
- че в това взаимоотношение няма как да се промени
- че ти не можеш да направиш нещо, с което да промениш взаимоотношението
- да имаш високи изисквания към другите (и към себе си) и нисък/никакъв толеранс към грешки/неуспехи
- да очакваш нещата да стават по „твоя начин“
- да позволиш на грешка или временно слабо представяне да формира трайно негативно отношение към другия
- да очакваш взаимоотношенията да са качествени и продуктивни и ако не са – вярваш, че няма смисъл да се инвестира в този човек/това взаимоотношение
- да се фокусираш върху нещата, които не харесваш в човека и взаимодействието си с него и да не отчиташ позитивите, които той носи със себе си
- страх от конфликти и избягване на трудни разговори
Нагласата за растеж, от своя страна, може да се изгражда и насърчава и у другите чрез:
- създаване на „кръг на сигурност“, в който е позволено да се греши и да има спадове, като същевременно се държи фокус върху целта
- признаване на грешките
- откритост и прозрачност по отношение на ситуации, в които нямаш правилното решение и имаш нужда от подкрепа
- търсене на помощ
- насърчаване на колаборация
- поддържане на фокус върху силните страни – своите и на другите
- фокус върху развитието и подобрението – твоето и на другите
- утвърждаване на разбирането, че след всяка една ситуация може да се почерпи учене и опит и – съответно – развитие в дадена посока
- разбирането, че взаимоотношението не е добро по подразбиране. За да може то да работи за нас, трябва ние да работим за него
Ако избереш да работиш по това, важно е да го правиш за себе си, но – като лидер – и да насърчаваш другите да го правят.