Преди време попаднах на една статистика, в която се казваше, че средният американец прекарва по
15 часа месечно в критикуване или оплакване от началника си.
Как ли би изглаждала цифрата, ако това изследване беше в България?!
А случвало ли ви се е някога да попаднете на шеф, който се оплаква от своите подчинени? Ако отговорът ви е „не“, явно не общувате често с началници.
Мениджърите, които най-често се оплакват от своите подчинени, всъщност се оплакват от собственото си безсилие. Един от белезите на добрите лидери е това, че те
никога не спират да се учат да бъдат лидери:
учат се от книгите, от добрите примери, от грешките си, от успехите си, от бизнес-партньорите си и най-вече от хората, които ръководят. Истинските лидери, тези, които хората следват с готовност, никога не пропускат 3 магически реплики:
1. „Вярвам, че ще се справиш!“
Когато поставят задача на свой подчинен, те могат да окуражат и най-несигурния и така да го заведат до добрите резултати.
2. „Съжалявам.“
Признават, когато са направили грешка. Всъщност да кажеш, че съжаляваш не е толкова трудно, колкото да се въздържиш да добавиш „НО ти трябваше да провериш информацията, преди да действаш“.
3. Казват просто „Благодаря“,
когато подчинен изразява съгласие или несъгласие, дава идея или споделя мнение.
Истинските лидери градят морален авторитет, почиващ на уважение, доверие и пълноценни взаимоотношения с хората, които управляват. Те вярват в себе си, в целите си, в хората, с които ще постигнат тези цели. Не пропускат да кажат „съжалявам“, когато сгрешат и винаги благодарят за откритостта и лоялността на своите подчинени.
И се помнят винаги!