Първоначално статията е публикувана в сп. Лидер през юли 2005 г.
Вероятно всеки от нас поне веднъж в живота си е задавал въпроси за успеха. Всички искаме да успеем по свой си начин. Какво ни е необходимо обаче, за да постигнем успех в някакво действие? Дали знание за това как да се извърши или пък умение за извършването му? И знанието, и умението са много важни условия, но далеч не достатъчни. Можем да знаем и да можем и въпреки това да не се заловим за действие. Обратното – когато поискаме да направим дадено нещо, това, че все още не знаем как, или че не можем да го направим, не е достатъчна пречка за постигането му. Ако искаме нещо, можем да у-знаем и да про-умеем. С други думи – не знанието или умението, а искането на нещо е най-голямата гаранция, че то ще се постигне.
Темата на днешната статия е
Как да се научим да поискваме от себе си.
И така: какво да разбираме под мотивация? Ако се вгледаме в думата, ще забележим основната й част: МОТИВ-ация. Мотив означава причина. С други думи мотивация можем да наречем системата от причини да правим дадени неща. Система от причини, защото мотивацията е различна: зад всяко едно простичко действие може да стоят разнообразни мотиви.
Какви видове мотивация може да се различат?
Според това дали решението за извършването на дадено действие е взето от нас или извън нас, различаваме ВЪТРЕШНА и ВЪНШНА мотивация. Много често децата имат външна мотивация за своите задължения, които родителите им определят.
Видове мотивация
Можем да решим да направим дадено нещо, но това не означава, че ни харесва да го правим. Така разграничаваме ПОЗИТИВНА и НЕГАТИВНА мотивация. Тук със сигурност можете да изброите безброй неща, които обичате да вършите, и поне още толкова, които не обичате.
Ако обединим двете разграничения в матрица, ще се получат четири различни типа мотивация:
Да разгледаме всеки тип поотделно:
1. Външна негативна мотивация.
Това е т.нар. социална принуда във всякакви форми: ситуация, при която правим нещо, защото някой друг е казал, че трябва да се направи, и въпреки, че не ни харесва, го правим. Ключовото в случая е: не ни харесва и някой друг е поискал да направим нещото и е казал “Ти трябва да направиш това!”
Това е една от най-неуспешните мотивации. Има външна принуда – има действие, няма принуда – няма действие. Тази мотивация е изключително неподходяща за нещата, които оценяваме като важни за самите нас. Представете си, искате да направите добра кариера в дадена организация. Това, с което се занимавате, обаче е изцяло неприятно и безсмислено за вас защо го правите. Толкова не ви харесва и не го желаете, че само да си тръгне началникът и вие вече сте зареяли поглед в нещо различно от основната ви работа. В този случай изгледите ви за успех в кариера с точно тази работа са много малки.
2. Вътрешна негативна мотивация.
Това често е мотивация под формата на някакъв страх. Тук решението да се направи дадено нещо се генерира от нас самите, но отново не ни харесва да го правим. Ситуацията е като че ли сами си казваме “Аз трябва да направя това, независимо че не ми харесва, защото…”.
Много хора, които са постигнали големи успехи, са го направили с такава мотивация. Това са хора, които се научили как да се самопришпорват и да искат от себе си. Успехът е гарантиран, но дали стои така въпросът с удоволствието и щастието от постигнатото? В повечето случаи цената при тази мотивация е именно щастието. Ако искате в края на пътя освен да сте постигнали целта си, да сте и удовлетворени, това не е вашата най-подходяща мотивация.
3. Външна позитивна мотивация.
Ситуация, при която някой външен е поискал нещо и има отговор на въпроса защо то трябва да се направи. За да го направим ние, той ни насърчава, така че ние да поискаме да направим нещото, без да ни задължава да го направим. Т.е. той ни казва: “Ако искаш да направиш това, ще получиш …”.
В мениджмънта това е МОРКОВЪТ. В реалния бизнес – това са бонусите, добавките, наградите. А ПРЪЧКАТА може да се открие при външната негативна мотивация. Това са глобите, наказанията, заплахата от уволнение, забележките.
4. Вътрешна позитивна мотивация.
Това е случаят, при който зная защо искам да направя нещо и искам да го направя, защото ми харесва. С други думи – “Искам да искам”. Това е тоталното самоуправление. Не ви трябва някой от вън да ви казва какво да направите, нито пък да ви награждава или наказва, ако не го направите. Защото вие искате. И всичко става по-качествено, по-лесно и по-щастливо. Когато работим с хора, мотивирани по този начин, формата обикновенно е партньорство.
Спомняте ли си за успешните, но правещи компромиси с щастието си хора? За разлика от тях този тип мотивация ни помага да постигаме успех и едновременно с това да бъдем удовлетворени и щастливи.
Това е автомотивацията, към която сме се запътили с тази статия. Малко по-долу ще говорим за това как да я постигаме.
Тук е добре да отбележа, че е абсолютна утопия да се мисли, че може да правим всичко само с такава мотивация. Помислете, понякога правим и неща, които не харесваме чак толкова, или пък са ни наложени от другиго. По пътя към успеха има тръни и по-добре е да сме готови за малко драскотини, отколкото при първото препятствие да се върнем обратно на окосената поляна или утъпкания път. Компромисите със себе си ни “вкарват” във вътрешната негативна мотивация. Важното е да не сме изцяло там, а да се подготвим, че някои неща, освен “защото”, ще бъдат “въпреки”.
Всъщност, във всеки един момент ние правим неща и от четирите квадранта. Въпросът е каква е преобладаващата ни мотивация за важните за нас неща, в които искаме да постигаме успех. Изборът на тези важни неща и личното определение на това, какво е успех, са тема на друг разговор – Целеполагането.
Да приемем, че вече знаем кои са важните за нас дейности, нещата, за които искаме да изграждаме автомотивация. Това означава, че е време е да си отговорим и на въпроса
КАК да постигаме автомотивация.
Да се върнем отново на матрицата. Желаният квадрант е четвъртият – т.е. търсим начин, чрез който да се да се преместваме отгоре надолу и отляво надясно (от външна към вътрешна мотивация и от негативна към позитивна): ние да сме взели сами решението за дадено действие, да имаме отговора на въпроса защо и да харесваме това, което правим.
И така, свеждаме задачата до отговора на въпросите как да ХАРЕСАМЕ това, което правим, и ЗАЩО да го правим?
Ще ви представя
три инструмента за автомотивиране,
които наричам “ключета за автомотивация”. Това са подходи за създаване на вътрешна позитивна мотивация в определено действие.
За всяко ваше действие можете да се мотивирате от
РЕЗУЛТАТА –
нещото, до което ще доведе даденото действие. Преди да се превърне в резултат, това е била нашата цел. Вие извършвате съответното действие с цел – постигане на желания резултат. Това е една от най-разпространените форми на мотивиране. Тя е естествен преход от това, с което са ни свикнали от деца – “направи това, за да може да получиш онова”. Примерно мотивация да проведете едно обучение може да бъде повишаването на ефективността и квалификацията на участниците в него, или хонорарът ви като обучител. При ползването на това ключе вие сте толкова мотивиран, колкото голям е резултатът от действията ви. Този тип мотивация в житейски мащаб е смисълът на нашето съществуване, ритникът, който ни изхвърля от леглото сутрин. И вътрешената ни позитивна мотивация за действие е факт, независимо от това колко са приятни нещата, които правим, за да постигаме резултати.
Освен с резултата, можете да се мотивирате с удоволствието от
ПРОЦЕСА
на извършване на дадено действие без отношение на резултата. Можете да търсите удовлетворение от всяка отделна стъпка по пътя към резултата.
Ключовата дума тук е ПРОЦЕС. Мотивацията да проведете обучението е удоволствието ви от този тип дейност; това е горивото за двигателя на вашите усилия, налично независимо от това къде отивате – очаквания резултат. И ако първото ключе ни изхвъря от леглото сутрин, то това ни кара да въздъхваме удовлетворено от изминалия ден вечер.
Следващият ключ са
ДРУГИТЕ или хората.
Живеем в свят, в който се преплитат много пътища, интереси и т.н. и всяко наше действие има отношение към други хора. Дори Малкият принц не е бил сам на своята планета. Този тип мотивация може да се обвърже с това да поискаме да правим нещо заради ДРУГИТЕ или защото го правим заедно с някой друг. Ако дадем пример отново с провеждане на обучение, тази мотивация е да го направим заради запознанството с нови хора, общуването с тях и тяхната лична полза от нашата работа. Този тип мотивация е също достатъчно силна, независимо от удоволствието от процеса и резултатите от него. На тази основа стъпват и методите за сработването на екипите в организациите. Наличието на такава мотивация за работа у хората спестява значителни усилия и средства за допълнителна ВЪНШНА мотивация от страна на ръководството й. Колко по-лесно и приятно се случват нещата, когато се правят заедно с човек, когото харесваме, уважаваме, обичаме!
Ако достатъчно дълго опитвате да намерите “пътя” към собственото мотивиране, ще откриете, че често при вас “работи” едно и също ключе, независимо от това за каква дейност става въпрос. И в един момент няма да има нужда да се мотивирате едновременно с трите ключета. Достатъчно ще бъде само с едно – вашето. Всеки човек има своята “преобладаваща” ориентация – към резултата, към процеса или към хората. Откривайки тази ориентация за себе си, ще можете много по-ефективно да избирате начина за автомотивиране.
Овладяването на тези три ключета и умението да ги прилагаме може да е от полза не само за нас, но и за
мотивирането на другите.
Познаването на различните типове мотивации ни осигуряват свободата и възможността за различни подходи към себе си и към другите.
Както споменах вече в началото, тази статия има за цел да ни подпомогне в това да се научим да мотивираме сами себе си. Съществува, обаче, и една истина, от която трудно може да се избяга – човек спира да има проблеми със собствената мотивация, когато му се наложи да мотивира другите. Затова само в няколко реда ще удовлетворя собственото си изкушение да заговоря за това как да мотивираме другите – хората, за които отговаряме, с които работим, с които живеем и т.н. Темата е сериозна и обширна. Нямам претенциите, че ще я изчерпя с тези редове, но мога поне да ви наведа на някои мисли, които да ви помогнат в тази посока.
Ето един път, по който можем да открием различните
подходи в мотивирането.
Припомнете си двумерната матрица по-горе, която ни разкри 4-те вида мотивация. Представете си, че към тази матрица се прокарва трети вектор и тя става кубче. По третия вектор на това кубче е разделението по РЕЗУЛТАТ, ПРОЦЕС и ХОРА. Сега сигурно става интересно. Може вече да говорим за негативна външна мотивация спрямо резултата. Веднага се сещам за глоба при брак в производството. Позитивна външна мотивация спрямо процеса: какво мислите, че са грижите за работната среда и средствата за работа като по-добър компютър или дори по-здравословен монитор? И така нататък. Можете с учудване да откриете голямото разнообразие от мотивации в нашата човешка природа за всяко едно нещо.
Но ако решим да не усложняваме толкова нещата, може да останем само в двуизмерната матрица. Това, което може да се каже като основен принцип в мотивирането на друг човек, е, че трябва
да използваме подход, който е подходящ за съоветния човек.
Много мениджъри правят грешката да подхождат към хората с това, което мотивира тях самите, и така ефективността им е въпрос на случайно попаднали в екипа им хора със същата доминираща ориентация. Така че хубавата новина е, че да мотивирате някого не е трудно, а лошата е, че първо трябва да го познавате. В противен случай, за да си гарантирате успеха, трябва да донесете вода от всички кладенци: резултат, процес, хора, принуда, награда, страх и партньорство. Което само по себе си е доста трудно. След като вече сте опознали хората, остава да решите къде в таблицата по-горе искате да ги заведете – коя да е преобладаващата мотивация в групата, екипа, организацията. Всеки квадрант от матрицата има своите предимства и недостатъци, своята подходящост и неподходящост. Накратко:
Негативната външна мотивация
все по-рядко се използва. Можете да я срещнете в сферата на производството и услугите, но при възможно най-ниско квалифицираната работна ръка. Причината: тази мотивация върви ръка за ръка с голямото текучество. Ако всеки отделен човек ви е ценен, не ви препоръчвам този квадрант.
Позитивната външна мотивация
постепенно измества негативната външна. Често се среща в администрацията, но и в частния бизнес. Недостатък: не е трайна – изчезването на стимула почти гарантира спирането на усилието. Друг недостатък: обикновено стимулите се “износват”. Това означава непрекъсната спирала на размера и качеството им. Чували ли сте за израза “разглезени служители”? И все пак това е може би най-преобладаващата мотивация в организациите към момента.
Позитивната мотивация и в двете й направления – външна и вътрешна, е подходяща за творческите професии.
Негативната и позитивната вътрешна мотивация – това са случаите, в които е напълно възможно т.нар. “овластяване” на хората надолу в организацията. Този тип мотивация е напълно подходящ за занимаващите се с интелектуален труд. Пътят за постигането й е в търсенето и изграждането на партньорски взаимоотношения между индивида и организацията. Предимствата: по-голяма лоялност, ангажираност, по-малък контрол, по-високо удовлетворение, по-добро качество.
И така, надявам се, успях да ви изкуша в “четвъртия квадрант” и да връча отговорността за изграждането на собствената ви мотивация във вашите ръце. Заредете се с желание, готовност за упорство и съзнателност. Наградата идва стъпка по стъпка. Успех и щастие!