Неотдавна една приятелка ми сподели нещо, което ме изуми. Тя току-що беше започнала нова работа, на подобна позиция, но получаваше по-ниско възнаграждение отколкото при предходния си работодател. Въпреки че беше благодарна за възможността за нещо ново, тя призна, че се чувства подценена. „Определям стойността си с това колко пари изкарвам – призна тя, – и като не мога да достигна предишния си доход, имам чувството, че струвам по-малко като човек и професионалист.“
Думите ѝ ме накараха да се замисля колко хора са попадали в същия капан, позволявайки на външни фактори да определят вътрешното им усещане за стойност и цена. Този разговор породи у мен
два основни въпроса:
- Защо започнахме да се отъждествяваме с парите, които изкарваме и длъжностите, които заемаме?
- Кога започнахме да се самозалъгваме, че външните фактори са тези, които ни определят?
Какво се обърка? Капанът на външното одобрение
Някъде по пътя сме позволили на обществото да ни убеди, че заплатите и длъжностите ни са нашата човешка визитка. Представяме се с например „Аз съм мениджър по маркетинг“ или „Аз съм изпълнителен директор“ сякаш професиите ни определят. Публично отбелязваме повишенията и успехите си, но тихо крием несполуките в кариерата.
Проблемът е, че този начин на мислене превръща самооценката ни в заложник на сили извън нашия контрол. Външните фактори като пазарни спадове, сътресения в сектора, в който работим, преструктуриране на компаниите и т.н. могат внезапно да понижат нашата стойност, оставяйки ни да се чувстваме обезценени, независимо че сме същия способен човек, който сме били и в предходния ден.
На практика, когато свързваме идентичността си с външни фактори, ние се отказваме от правото да определяме себе с и се превръщаме в наблюдатели на собствената си съдба.
Какво да направим? Силата на личната отговорност
Противоотровата е в поемането на радикална лична отговорност. Това означава да приемем, че сме отговорни както за успехите, така и за неуспехите си.
Аз съм отговорен за своето щастие, развитие и бъдеще. Въпреки че не мога да контролирам всичко, което ми се случва, мога да контролирам начина, по който реагирам. Ако успехите ми са резултат от моите усилия, упоритост и устойчивост, то неуспехите ми са резултат от моите липса на усилия, упоритост и устойчивост.
По този начин несполуките ми се превръщат във възможност за развитие, а не в моя външна оценка.
Как да постигнем радикална лична отговорност? Преосмисляне на неуспехите като уроци
Ключът към личната отговорност се крие в промяната на начина, по който гледаме на нашите „падения“. Вместо да възприемаме неуспехите като наказания, следва да се научим да ги възприемаме като уроци и възможности за растеж.
Това изисква да създадем пространство за грешки в живота си. Грешките не са провал. Те са стъпала към успеха. Всеки неуспех ни учи на нещо ценно за нас самите и за областите, в които можем да се подобряваме.
Когато моята приятелка е приела по-нископлатената работа, тя е можела да я възприеме като възможност да придобие нови умения и да докаже, че истинската ѝ цена няма връзка със заплатата ѝ. Пазарните условия не са отражение на нейната самооценка. Те са обстоятелствата, в които тя може да покаже истинската си цена.
Какво определя истинската ни цена?
Ако стойността ни не се определя от заплатата или позициите, които заемаме в работата, тогава какво я определя? Истинската ни цена се крие в това кои сме, когато никой не ни гледа, и когато всички са вперили поглед в нас.
Нашата стойност се отразява в начина, по който се отнасяме към другите, дали помагаме на колеги, които изпитват затруднения, и как се справяме с разочарованието. Това е готовността ни да се учим от грешките, способността ни да бъдем себе си във взаимоотношенията и ангажиментът ни да ставаме по-добри всеки ден.
Нашата стойност е способността ни за съпричастност, устойчивостта ни при предизвикателства и способността ни да намираме смисъл независимо от обстоятелствата. Качества като характер, благонадеждност, устойчивост, автентичност са изцяло под наш контрол и не зависят от пазарните условия.
А сега, накъде?
- Разделете работата от самооценката: Лошите дни в работата не ви правят лош човек. Професионалните неуспехи не намаляват стойността ви като човешко същество.
- Разработване на вътрешни показатели: Вместо да проследявате само външния успех, измервайте колко последователно се проявявате като човека, който искате да бъдете.
- Практикувайте преформулиране: Когато се сблъскате с неуспехи, си задайте въпроса: „На какво може да ме научи това?“ и „Как това може да ми помогне да се развия?“.
- Инвестирайте в характера: Развивайте качества, които са под ваш контрол като емоционална интелигентност, устойчивост, благонадеждност, съпричастност.
Твоят избор е твоята сила
Може би най-мощният аспект на личната отговорност е да признаем, че гледната ни точка винаги е наш избор. Можем да изберем да възприемаме неуспехите като провал или като възможности за растеж. Можем да позволим на външните обстоятелства да определят стойността ни или да я определяме сами въз основа на характера и действията си.
Ситуацията на моята приятелка не се отнася само до намаляване на заплатата, а до възможността да си възвърне правото да определя собствената си цена. Пазарът може да е повлиял на заплатата ѝ, ала не следва да влияе на чувството ѝ за това „колко струва“ тя.
Всеки ден сме изправени пред избора как да се определяме. Можем да продължим да се поддаваме на външни сили и да се отъждествяваме с парите, които изкарваме и длъжностите, които заемаме, или да изберем да градим своя характер, своето развитие и ангажираност.
Запомнете: вашата цена не е заплатата ви, вашата стойност не е служебната ви роля и вашата идентичност не е сферата, в която се развивате. Истинската ви цена се крие в това кой сте, как се отнасяте към другите и какво положително въздействие оказвате на околните. И това е нещо, което никакви пазарни условия не могат да ви отнемат.