Водещ: Всеки в наши дни се стреми да бъде успешен, да доказва себе си по най-добрия начин и в най-голяма степен да постига целите, които е набелязал. В същото време – оказва се, все още не са толкова много хората, които умеят не да постигат успеха си, а да го създават. В следващите няколко минути ще говорим именно за това: как можем да мислим за нещата по този начин и кои прости правила могат да ни помогнат да бъдем по-ефективни. Специалистите по личностно развитие имат няколко ключа: определяне на ценностите, целеполагане, планиране. Но някои модерни теории казват, че преди всичко е важно с каква енергия тръгваш към нещата. Иначе казано – определящо е позитивното мислене. Гергана Маркова, консултант по личностно развитие, която е наш събеседник, смята, че в момента българинът е по-отворен, по-комуникативен и по-готов за новото човек, отколкото средният европеец да кажем, но както си говорихме, не абсолютизира теорията за позитивното мислене.

ГМ: Да мислиш позитивно не е абсолютно задължително, за да бъдеш успешен. Но страшно много помага по два механизма. Единият е, че когато ти удоволстваш от това, което правиш, когато приемаш нещата по-леко, когато виждаш хубавите неща във всяка една ситуация, тогава твоята психологическа цена от постиженията е по-ниска. Другото е, че може би така се движиш с малко по-голяма скорост, заради това, че това ти позволява да изграждаш по-позитивно и отношенията наоколо. Най-успешни са хората, които изграждат най-добри взаимоотношения с другите. Защото ние всичко постигаме чрез другите хора.

Водещ: Тоест, не е достатъчно да кажеш: Искам да живея добре. Трябва да знаем точно какво искаме и да можем да го искаме.

ГМ: Да, да можем да го искаме е също много ключов въпрос. Но абсолютно точно да знаем – никой не знае. Не е задължително абсолютно точно да сме определили, но най-малкото трябва да зададем посока, което е много важно за успеха. Адмирал Нелсън казва: Няма попътен вятър за моряка, който не знае къде отива. Примерно от „Алиса в страната на чудесата” онзи раздел, който е срещата на Алиса с котарака и тя го пита къде е верният път, а той й казва: А ти къде искаш да отидеш. Тя казва: Все ми е едно. Котаракът й отговаря: Ами, тогава е все едно накъде ще тръгнеш. Тоест, няма как да тръгнем на някъде, да правим каквото и да било , ако не знаем какво искаме да постигнем. Може, много хора живеят така, бих казала един огромен процент, т.е. възможно е така да се живее. Но тогава всички тези хора, без да звучи грубо, те стават инструментариум за постижението на целите на други хора. Ако ти не знаеш какво искаш, ти въпреки всичко правиш нещо, защото животът е нещо-правене. Примерно казваш си: Сега ще работя тази работа докато установя каква работа искам. Можеш да я работиш 5 месеца или можеш да я работиш 5 години. Има хора, които я работят и 25 години и така и не стигат до отговор каква е тяхната работа.

Водещ: Как се прави добро планиране?

ГМ: Доброто планиране тръгва с отговор на въпроса: какво гоня, т.е. какви са целите, независимо в какъв аспект планираш. Можеш да планираш година напред, можеш да планираш и днешния ден. Ти имаш някакви цели дори за днешния ден, които искаш да постигнеш. След това идват всякакъв род техники от типа на: след като си отсял приоритетите да кажеш Не на неприоритетните неща и да подредиш във времето приоритетните неща. Като всяко едно отделно нещо изисква определена личностна сила. Например: да кажеш Не на неприоритетните неща е определено личностно умение. Най-голямото затруднение, което аз виждам, че хората имат е изобщо да стартират процеса на планиране.

Водещ: Това с воля ли е свързано?

ГМ: Хората не планират по различни причини. Една по-голяма част от хората не планират, защото казват: защо да планирам при положение, че толкова бързо се менят обстоятелствата. Всъщност в пъти по-добре е да дадеш два пъти време да планираш, но да планираш, това ти гарантира много повече резултатност, отколкото да не планираш и да оставиш нещата на случайността. Има един такъв манталитет, който даже не е на българина, той е човешка слабост изобщо. Това е въпрос на малко работа със себе си и навик да не го отлагаш трудното, за когато ножът опре до кокала, защото тогава винаги е по-трудно да се справиш с него, отколкото превантивно да вземеш някакви мерки. Просто да не отлагаме когато ножът е опрял до кокала и когато важните неща са станали и спешни.

Водещ: Дали това не е свързано и със зрелостта ни като общество или да кажем с някаква култура на личностното развитие. С това, че самата тема Личностно развитие не е особено популярна в България?

ГМ: Това е едно на ръка, като то става все по-популярно от една страна. Т.е. перспективите за България според мен са позитивни и то не за друго, а защото работейки тази професия, аз вече 12 години водя обучения, виждам много драстична разлика. В момента аз се усещам в Рая в сравнение с това, което беше преди 10 години в България. Сега нещата са много по-добре, нещата са по популярни. Например от тази година експериментално преподавам в една от магистърските програми на Нов Български Университет, т.е. след като университетите се обръщат към това, очевидно то започва да се цени. Факт е, че в западна Европа, в САЩ, в Англия специално, елитните университети и колежи, задължително имат такава специалност, защото ние освен да изграждаме професионалните си умения, трябва да се изграждаме и като хора – да можем да управляваме времето си, мотивацията си, и това е много е много значително за успеха. Но има нещо много ключово, което трябва да се случи. Един голям процент от хората не са склонни да поемат отговорността за собствения си живот. По-склонни са да кажат: родителите ми, средата ми, учителите ми, партията, правителството определят това което аз правя, начинът по който живея и са по-малко склонни да кажат – изборите, които аз правя и ключовите решения, които взех ме доведоха до тук. Това е отговорността, която пренасяш на вън да я приемеш за твоя. В момента, в който хората вече мислят така и имат вътрешен локус на контрол, казват психолозите, т.е. приемат собствените си решения и избори като по-определящи от обстоятелствата навън за техния живот, и колкото повече стават тези хора, толкова повече организации започват да доставя такова обучение.

Водещ: Аз пък си мисля, че колкото повече станат тези хора, толкова по-успешно ще става обществото ни.

ГМ: Като цяло да, и по-богато. Имаме да оправяме доста неща като начин на мислене, но това пък е другото, което прави България много интересно място за живеене, поне за мен. Аз съм си давала сметка, че всъщност България е едно много хубаво място точно в това време за хората в активна възраст, защото ние имаме шанса да участваме в създаването на тези неща. Имаме шанс да участваме в промяната на манталитета в България. Имаме шанса да градим истински, а не просто да допълваме вече създадена система. Това е моята мотивация да живея, да работя и да уча дори много неща тук.

Водещ: Гергана Маркова – консултант личностно развитие в „Хоризонт преди всички”.